Focus, Association for Sustainable Development, партньорска организация от Словения, създаде интересно помагало за учители по темите на кампанията „Да направим плодовете справедливи“. Фондация ДОИТ преведе и отпечата помагалото и екипът ни е на разположение за представяне и предоставяне на помагалото на всички желаещи да го ползват.

Ecumenická academie от Чехия, партньорска организация по проекта „Да направим плодовете справедливи”, създаде интересна интерактивна документация за производството и търговията с банани. Предложената информация дава възможност за запознаване с условията на труд на плантациите директно от работниците – те разказват за живота и мечтите си, за влиянието на производството върху околната среда и здравето им. Специално създадената онлайн платформа е интересна за потребители, производители, търговци и политически лица, както и за деца и младежи в образователния им процес. Всички игри, видеа и информация са достъпни на: www.storyofbanana.com/bg

Фондация ЛИДЛ & Co. KG

Г-н Робин Гудсблом, г-н Флориан Шютце

Щифтсберг щрасе 1

D-74167 Некарсулм

Lidl Stiftung & Co. KG

Mr. Robin Goudsblom & MR. Florian Schuetze

Stiftsbergstr. 1

D-74167 Neckarsulm

Уважаеми господа,

Преди година ние, Синдикатът на земеделските работници и фермери в Еквадор –

ASTAC, се срещнахме с вас в централата ви. Целта на тази среща беше обсъждане на изследването „Сладки плодове,  –  горчива истина“, което Oxfam Германия публикува през м.

май 2016 г., за подобряване на  сериозните нарушения на трудовите права, както и

на околната среда във фермите, които доставят на германския пазар, да се привлече вниманието на широк кръг потребители и да се потърсят решения на тези проблеми.

На тази среща ни казахте, че сте много загрижени за зачитането на правата на работниците във фермите, които ви доставят банани, и това е причината да сключите договор със  сертифициращия орган Rainforest Alliance. По този начин, от вашите офиси, разположени на единадесет хиляди километра от Еквадор, искате да уверите потребителите, че контролирате фермите, които ви доставят банани и че човешките права на работниците и на жителите от

околните общности се зачитат. С изключение на това, по време на последната среща вие не сметнахте за необходимо да обърнете внимание на  основно право на човека – това  на свобода на профсъюзното обединение. За съжаление, една година по-късно, условията на труд и правата на човека в горепосочените фермите все още са сериозни. Експлоатацията и нарушаването на правата продължават – въпреки че, както ни успокоихте тогава, това е от такова значение за вас. През изминалите седмици посетихме следните 5 ферми, които доставят вашите супермаркети: La Палма, Матиас, Сан Хосе де Понгарбел, Сан Хуан и Ел Наранхо.

След като интервюирахме около 50 души, повечето от тях мъже и жени, работници в селското стопанство и други местните жители, трябва да отбележим, че националните закони и други международни стандарти все още се нарушават:

– Повечето работници не получават заплати, които им позволяват да покриват основните си

нужди. Има различни нередности в начините на плащане.

– Работниците са в постоянна опасност от отравяне чрез използването на силно опасни

агрохимикали и почти пълната липса на защитни мерки в случай на пръскане от въздуха,

докато работниците са все още на плантациите или отсъстват за кратък период от време.

Пръскането от въздуха също така замърсява водните източници, животните и хората, живеещи в околните на насажденията райони.

– Заплашени са и работниците, които искат да се присъединят към нашия синдикат или да формират свои синдикат. Фактически всяка форма на работническа организация е застрашена. Ето защо работниците се страхуват да говорят с хора, които са извън общността, относно условията на труд във вашата фирма или всяка  друга тема, за да не бъдат видени от надзорните органи на фермата.

– Работниците не могат да се срещат дори в почивните дни в своите общности и или дори

с работници от други ферми в сектора. Ако управлението на фермите разбират, че са се срещали по някаква причина, работниците стават жертва на натиск от страна на ръководството –  факт, който се случва често в днешно време.

В прикачения файл ще намерите доклад, изготвен от нас, който включва свидетелство от

работници от стопанствата в Еквадор, които доставят за супермаркета LIDL. Решихме да

подготвим доклада, защото от ASTAC не искаме да мълчим за измама на милиони потребители в Европа, които вярват, че техните чувства на солидарност към работниците, които отглеждат плодовете, които продавате, са взети под внимание и са уважени. Мълчанието би ни направило съучастници и ние няма да направим това.

Надяваме се, че след като прочетете прикачения доклад, ще приложите окончателно и за всички Кодекса на поведение, който твърдяхте, че имате. Освен това ви молим да ни информирате за стъпките, които ще предприемете в диалога с вашите доставчици, за да преодолеете различните форми на нарушения, които открихме. За нас е удоволствие да посрещнем делегати от вашата компания при следващото ви посещение в Еквадор, за да обсъдим този въпрос и потърсим решения, за да се сложи край на постоянните нарушения на човешките и трудовите права при вашите ферми-доставчици.

Искрено Ваш,

Efrén L. Vélez C.                         Jorge W. Acosta O.

SECRETARIO GENERAL             COORDINADOR GENERAL

ASTAC

Франция приема Закон за спазване на корпоративните задължения на фирмите-майки при възлагане на поръчки (La loi sur le devoir de vigilance des sociétés mères donneuses d’ordre): първа историческа стъпка към по-добри права на човека и опазване на околната среда.

21 Февруари 2017: Френският парламент прие дългоочакваният закон за спазване на корпоративните задължения на фирмите-майки към подизпълнителските им фирми. Законът бележи историческа стъпка към подобряване на корпоративното зачитане на правата на човека и околната среда. Европейската коалиция за корпоративна справедливост (ECCJ) се  присъединява към френската платформа за корпоративната отчетност ( Forum Citoyen pour la RSE)  която призовава европейските страни, институциите на ЕС и международната общност за развиване на  подобно законодателство.

Чрез законът, който се отнася само за най-големите френски компании, се прави последна оценка по отношение на вредните въздействия от дейността на компаниите върху хората и планетата, като ги задължава да публикуват годишни планове за публична бдителност. Това включва въздействия, свързани с техните собствени дейности, дейности на фирми под техен контрол и  на доставчици и подизпълнители, с които те имат утвърдени търговски отношения.

Когато компаниите не изпълняват тези си задължения, законът дава възможност на пострадалите и други заинтересовани страни да отнесат въпроса към съд. Съдът може да  наложи глоби до 10 милиона €, ако компаниите не публикуват планове. Глобите могат да стигнат до 30 млн €, ако това неизпълнение е довело до щети, които в противен случай биха били предотвратени.

Въпреки, че е голямо постижение, френски граждански организации твърдят, че текстовете на закона можеше да са по-амбициозни. Обхватът на закона е ограничен – само до около 100 големи компании. Тежестта на доказване все още се пада на пострадалите – които често не разполагат със средства, за да търсят справедливост – това допълнително подчертава  дисбаланса на силите между големите компании и жертвите на насилие. Освен това, ако вредите са възникнали независимо от дружеството майка, като е приложен адекватен план за бдителност, компанията няма да носи отговорност: компанията не е задължена да гарантира резултати, а само да докаже, че е направила всичко по силите си, за да се избегнат щети.

Франция предприе първата стъпка днес, но тя трябва да бъде последвана от подобно обвързващо законодателство на национално, европейско и международно равнище, за да се прилага за всички участници в глобализацията на труда. ECCJ се присъединява към Forum Citoyen pour la RSE като настоява френското правителство да продължи по този път и насърчава законодателство за спазване на корпоративните задължения на европейско и международно равнище, и да се покаже подкрепа за други инициативи, насочени към подобряване на корпоративната отчетност, като Глобалния договор на ООН за бизнеса и правата на човека.

Въпреки че Франция е първата страна, която приема обвързващо законодателство от този вид, това е част от развитието на по-голямо движение в цяла Европа. Подобно законодателство в момента се разглежда в Швейцария, където са събрани необходимите подписи за референдум за надлежна проверка и задължително спазване на човешките права в доставните вериги.

През февруари 2017 г. холандският парламент прие законопроект за контрол на детския труд Ако бъде одобрен от холандския Сенат, законът ще изисква фирмите да установят дали детския труд присъства в техните вериги за доставки и, ако това е така, да разработят план за борба с това.

През 2016 г., Обединеното кралство прие клауза за прозрачност в доставните вериги в Закона за съвременно робство. Тази разпоредба изисква дружества със седалище или правене на бизнес във Великобритания да докладват за мерките, които предприемат, за да се предотврати робство или трафик, нарушаващ  правата на човека в техните вериги на доставки.

Съвета на Европейския съюз, Съвета на Европа, Европейския парламент и  Г-7 са отправяли многобройни подобни призиви като са подчертавали необходимостта от подобряване на корпоративната отговорност и достъпа до правосъдие за жертвите, особено по отношение на правата на човека и злоупотреби с околната среда, които се наблюдават в подизпълнителските и доставни вериги.

През м. януари 2017 г. консорциум от НПО „За справедливи плодове”от Европа, Латинска Америка и Африка започна кампания за спазване на трудовите права в плантациите, доставящи плодове за Fyffes.

Fyffes е ирландска компания със седалище в Дъблин и един от глобалните концерни в световната търговия с плодове. На европейския пазар компанията е водеща при вноса на банани, ананаси, пъпеши и гъби.

От лятото на 2015 г., ние сме събрали доказателства за много сериозни нарушения на основни трудови права по-специално в  дъщерните дружества на Fyffes ANEXCO в Коста Рика и Suragroh и Melon Export SA в Хондурас, където до голяма степен работят жени, разчитат на временна сезонна работа и са особено уязвими.

Тези нарушения включват: неплащане на минималните заплати и социално осигуряване (около 2.5 m £ социално осигуряване не са изплатени); излагането на работниците на опасни агрохимикали; неспазване на правото на свободно сдружаване, включително заплахи, тормоз и уволнение на синдикалните членове и блокиране на процеса на  колективно договаряне.

„Те никога не са внасяли  за социално осигуряване и сега няма да бъде в състояние да се пенсионирам и да изляза най-накрая в заслужена почивка след толкова много години, прекарани на плантациите. Аз трябва да продължи да  работя, за да оцелея.“ – Мария Гомес (65), която е работила в продължение на почти 30 години като бригадир на Melon Export SA

За Suragroh, британската НПО Banana Link и Международния съюз на работниците в хранителната промишленост  (Union of Foodworkers – IUF)) твърдят за нарушения на Кодекса за етична търговия на Великобритания, за възпрепятстване на синдикалната дейност и не изплащане на достойни заплати, отказ  за участие в местния модел за посредничество за преодоляване на тези конфликти. Инспекцията по труда  в Хондурас също така е установила неплащане на минималните заплати и други договорени бонуси. Освен това в доклад от 2015г. на Министерството на труда на САЩ са потвърдени твърденията, че Suragroh не плаща минималната работна заплата и допуска дълъг списък с други нарушения.

От работниците са изисква да осигурят собствени работни съоръжения като мотики, мачете и обувки, разходите за които може да са в размер на дохода за цялата седмица.

Работниците също са изложени на опасни химикали, които предизвикват главоболия, здравословни проблеми и температури, оплакват се за липсата на информация  и обучение за да се избегнат опасностите и да бъдат защитени от химични продукти. През декември 2015 г., около 100 жени са пострадали от отравяне, 14 от които са били хоспитализирани, след като те  случайно са попаднали откъм подветрената страна на съседен парцел пръскан с хербициди и хлор.

В същото време, при ANEXCO, въпреки подкрепата от Министерство на труда на Коста Рика диалогът между местните синдикати и ръководството на ANEXCO и Fyffes не се провежда поради липсата но подходящо място. Основните искания на кампанията „За справедливи плодове” от м. септември 2015 г. за зачитането на правата на работниците и край на тормоза срещу синдикалните членове все още не са изпълнени.

И двата случая ясно показват, че Fyffes също е в нарушение и на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и за провала да „уважава правото на своите служители да бъдат представлявани от синдикатите“.

„Аз забременях, но те не позволяват бременност“ – казва Мария Суяпа Гомес, уволнена след като е работила в Suragroh в продължение на петнадесет години.

Нито една компания, особено такава, която изповядва да се спазват ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека, трябва да се възползва от ужасяващи нарушения, понесени от тези в дъното на тяхната верига за доставки.

Съюз от организации на гражданското общество и синдикатите, включително синдикатите в Коста Рика и Хондурас, призоваваме Fyffes  да гарантират, че местното управление на плантациите в Коста Рика и Хондурас ще:

• прекратят дискриминацията на синдикалните членове в Anexco (Коста Рика) и Suragroh (Хондурас)
• признаят синдикатите в Anexco (Коста Рика) и Suragroh (Хондурас) и участват в колективното договаряне с тези съюзи, за да се осигури възможност на работниците да бъдат представлявани в преговорите за заплатите и условията на труд на плантациите.

Ние също така призоваваме акционерите и директорите, отговорни за Fyffes

• да разработват и прилагат широка политика за гарантиране на спазването на правата на работниците в цяла верига на доставки на тази глобална компания, включително правото да се присъединят към независим профсъюз да участват в колективното договаряне.

Откъс от годишния доклад пред акционерите:

„ От 2002 г. Fyffes е член  на Инициативата за етична търговия (ETI), спонсорирана от  правителството на Обединеното кралство, която е обединение на фирми, неправителствени организации и трудови представителни органи, които работят в партньорство, за да се подобри животът на работници по целия свят, произвеждащи потребителски стоки . Базовият  кодекс на ETI е включен в кодекса на Fyffes за добри практики, с които всички директни доставчици на банани и ананаси за Fyffes трябва да се съобразяват. Въз основа на своя  Годишен доклад 2012 г. за ETI, Fyffes придоби статут „Achiever” като признание за работата си в социалната / етична сфера. ETI и други етични стандарти следват ръководните принципи на ООН (UNGP) относно прилагането на правата на човека. Fyffes следва изискването UNGP да „зачитане, защита и отстраняване на нарушенията” на правата на човека и се ангажира да продължи да прави така. „

Можете да подкрепите подписката до Fyffes в английската версия на сайта!

www.makefruitfair.org

Хора от цяла Европа подкрепиха кампанията ЛИДЛ през последните няколко месеца и изразиха протест срещу нарушенията на трудовите права при доставчиците на плодове.

Нашият общ протест вече доведе до редица промени:
• Най-големият доставчик на ананаси в Коста Рика най-накрая вече плаща минимални заплати на всички работници в плантациите;
• По-голямата част от работниците вече са с постоянни трудови договори;
• Благодарение на защитно облекло и времеви правила при прилагането на пестициди работниците в плантация за банани в Еквадор са по-добре защитени срещу пестицидите.

Това са забележими подобрения за работниците в плантациите. По време на последното ни посещение на плантация за ананаси в Коста Рика, засегнатите работници потвърдиха колко важни са тези постижения за тях. Нашите общи дейности по време на кампанията определено бяха успешни.

Много благодарим на всички, които заедно с 75,000 други подписали, изпратили картички и писма до Lidl и на тези, които са участвали в горещата линия или в Европейския ден на действие пред магазините на Lidl. Без тях никога нямаше да се постигне този успех за човешките и трудови права.

Това показва: определено си струва да се участва, а продължава да бъде важно и за в бъдеще, тъй като Lidl изглежда не желае да разбере, че условията на труд в плантациите на доставчиците са пряко свързани с нашите собствени стандарти за устойчивост. Гигантът супермаркет дори не желае да напомни на своите доставчици за правото на свобода на сдружаване на работниците.

Управлението на Lidl дори не пожела да приеме събраните подписи. Ето защо посланикът на кампанията – телевизионният готвач Оле Плогстед, заедно с нашите активисти изпратиха събраните 75,000 подписи по пощата.

Lidl, ние продължаваме да ви наблюдаваме!

Дами и Господа,
Тази сутрин информирах моите колеги комисари за състоянието на дискусиите на Комисията с държавите-членки по темата глифозат.
На първо място, искам да подчертая отново че процедурата на ЕС за разрешение по отношение на пестицидите е сред най-строгите в света.
Тя отнема години на научна оценка преди да активното вещество да е разрешено или разрешителното му подновено на равнището на ЕС.
Нашият научен процес е много строг и разчита на обединяване на опита между Европейския орган за безопасност на храните и на всички 28 държави-членки.
Нашите предложения и решения за глифозата се основават на оценката, направена от EFSA и преди това – Германският федерален институт за оценка на риска (Bundesinstitut für Risikobewertung). И двата органа правят заключението, че е малко вероятно глифозата да е канцерогенен.
От миналата есен моите усилия бяха насочени към обсъждане с държавите-членки на най-добрия начин за подновяване на разрешителното за употребата на глифозат в рамките на Експертен комитет. Стремяхме се към възможно най-широка подкрепа на държавите-членки.
Досега, въпреки че по-голямата част от държавите-членки е „за” подновяване на разрешителното, не е постигнато квалифицирано мнозинство, въпреки усилията на Комисията да се съобрази с исканията и опасенията на редица национални правителства, както и на Европейския парламент ( който се произнесе в полза на 7-годишно подновяване).
Някои държави-членки не са склонни да заемат позиция.
Смятам, че е важно да се изясни, че щом веднъж едно активно вещество се одобрява – или подновява на равнище ЕС – то след това до държавите-членки следва да разрешат и крайните продукти (в т.ч. и хербициди и пестициди сами по себе си) на техните пазари.
Одобрението на ЕС на активно вещество само означава, че държавите-членки могат да разрешават продукти за растителна защита на тяхна територия, но те не са длъжни да го направят.
Държавите-членки, които не желаят да използват продукти базирани на глифозат, имат възможността да ограничат тяхната употреба. Те не трябва да се крият зад решението на Комисията.
Въпреки това, ако няма одобрение на ЕС, държавите-членки нямат вече друг избор: разрешението изтича на 1 юли. Ако няма продължаване на разрешението, държавите-членки ще трябва да оттеглят и разрешенията си за продукти за растителна защита, съдържащи глифозат от техния пазар.
Ние вече създадохме експертен комитет за да отговори на 6-ти юни при обсъждането на темата отново и да се гласува на базата на ограничено разширяване на сегашното одобрение, докато мнението на ECHA (European Union’s Agency for Chemical Products) разсее останалите съмнения.
Действително, съгласно законодателството на ЕС, последната дума принадлежи на Европейската агенция по химикалите (Агенция на Европейския съюз за химически продукти). Това е така, защо Комисията предлага да се пита ECHA за нейната научна оценка на канцерогенността на глифозата и да не се разшири сегашното одобрение на глифозат докато не се получи становище от ECHA.
Идния понеделник, държавите-членки ще бъдат помолени да гласуват по тази мярка. Още веднъж, това е колективно решение.
Отвъд тези незабавни мерки, Комисията подготвя второ решение – преглед на условията за използване на глифозат. В това решение, бих искал да направя три ясни препоръки към държавите-членки:
• Забрана на коформуланта наречен POE tallowamine от глифозат базирани продукти;
• Минимизиране на използването на глифозат в обществени паркове, обществени детски площадки и градини;
• Намаляване до минимум употребата на глифозат преди реколтата.
Отговорността да се въведат такъв тип мерки принадлежи на държавите-членки, но аз вярвам, че е важно да се насърчава устойчивото използване на пестициди и хербициди.
В заключение, искам да повторя, че топка в момента е в държавите-членки.
Комисията е направила всичко по силите си, за да достигне подходящо решение въз основа на солидни научни доказателства.
Като комисар по здравеопазването и безопасността на храните, повтарям още веднъж, че за мен високото ниво на защита на човешкото здраве и околната среда, както е предвидено в законодателството на ЕС, е от първостепенно значение.Същевременно оставам дълбоко убеден, че нашите решения трябва да се вземат на базата на науката, а не поради политическо удобство.
Очаквам отговора на държавите-членки.
Благодаря ви.

Отговорността на немските вериги супермаркети за нечовешките условия на производство на банани и ананаси в Коста Рика и Еквадор

РЕЗЮМЕ

Това изследване показва драматичната социална и екологична цена при производството на тропически плодове, въз основа на примери в плантациите за ананаси в Коста Рика и за банани в Еквадор.

Германските вериги-супермаркети споделят вината за неприемливите условия, които преобладават в производството на банани и ананаси: те злоупотребяват с пазарната си мощ, натискайки надолу цените, плащани на производителите и доставчиците. Например, цените на внос на ананас са намалели с около 45 на сто за периода 2002-2014, въпреки увеличаването на производствените разходи. Това допринася за засилването на традиционните експлоататорски структури в двете страни като се има пред вид и факта, че заплатите на работниците в плантациите в Коста Рика и Еквадор са твърде ниски, за да се издържа семейство, и до утвърждаване на нестабилни условия на заетост.

Докато веригите супермаркети най-щателно проверяват външния вид на внасяните плодове и дори отказват да приемат цели доставки поради дори най-малкия недостатък, към социалните и екологични критерии те се отнасят значително по-несериозно. Това изследване разкри (твърде) много нарушения на човешките и трудовите права в производството на банани и ананаси.

Пестицидите причиняват увреждане на здравето

Бананите и ананасите обикновено се отглеждат като монокултури при интензивно използване на пестициди. Работниците в плантациите и хората, живеещи в близост до тях, често са изложени на пестициди, някои от които са силно отровни. В Коста Рика, производителите на ананаси използват голям брой отровни пестициди, например оксамил, считан от Световната здравна организация за силно опасен, или бромацил, който не е разрешен за употреба в Европейския съюз. Всичко това се случва въпреки факта, че подпочвените води в някои производствени области са системно замърсени, поради което е необходимо да се поддържа снабдяването с питейна вода чрез водни цистерни.

В еквадорската бананова индустрия се използват силно отровни вещества като паракват, който не е разрешен за употреба в Европейския съюз, или причиняващите рак продукти манкозеб и глифозат. Пръскането с пестициди от самолетите е ежедневна практика. По време на проучването в плантация, която доставя за Lidl, наред с другото, 60 на сто от интервюираните работници заявиха, че те работят на плантациите по време на или непосредствено след пръскането със самолет – това е в явно нарушение на препоръчаните от държавните институции периоди за безопасност при повторно влизане. В Коста Рика също, работници на производители, които доставят за германските супермаркети съобщават, че пестициди се пръскат, докато те работят на полето.

Много от работниците, участвали в проучването, съобщават за висока степен на увреждания, спонтанни аборти и случаи на ракови заболявания в районите около насажденията. Те също съобщават за честа респираторна болест, гадене, кожни алергии и замайване. Тези твърдения съответстват на резултатите от няколко научни изследвания, които са били извършени по този въпрос. На много плантации липсват необходимите мерки за здравето и безопасността на работниците.

Незачитане на правата на синдикатите

Съгласно член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека, всеки има право да формира и да се присъедини към синдикат. При производството на банани и ананаси в Еквадор и Коста Рика това право на човека системно се нарушава.
Oxfam разследва 20 фирми в Еквадор: в нито една от тях има независимо представителство на работниците и служителите. Работниците съобщават за „черни списъци“ с имената на синдикалните членове, които се разменят сред собствениците на плантации. В Matías, доставчик наLidl , 93 на сто от анкетираните са заявили, че не искат да се образува синдикат от страх от репресивни мерки. В Коста Рика, работници, които са се включили в синдикати, редовно биват съкратени – като например в случая на Agricola Agromonte, производител за Aldi, Edeka и Rewe, където 50 работници, принадлежащи към синдиката UNT, са съкратени през есента на 2015.

Несигурни условия за заетост

Условията на труд в ананасовите и бананови насаждения са нестабилни и неприемливи. Работодателите умишлено отказват да информират своите служители за техните права. В Еквадор много работници дори не получават копие от трудовия им договор. Жени работнички съобщават, че са били съкратени поради бременност, оставайки без застраховка. В Коста Рика също, участниците в проучването на доставчика на Lidl Finca Once и в доставчика на Aldi, Edeka и Rewe Agrícola Agromonte ни разказаха за нестабилни договорни условия. По-голямата част от работници на полето – предимно имигранти от Никарагуа – са наети чрез посредници. Те обикновено предлагат устни договори за период от само три месеца и без социални осигуровки.. Някои от тези работници живеят в мизерни условия, по четирима в стая от 10m2.

Алиби в зелено

Германските супермаркети напоследък полагат повече усилия за насърчаване на устойчивостта на техните продукти. Fairtrade продукти показват социалната устойчивост на даден продукт, но са по-слабо представени на щандовете на немските вериги супермаркети. За ананасите и бананите Aldi, Edeka, Lidl и Rewe разчитат все повече на етикета на Rainforest Alliance. Въпреки това, нашите изследвания на място показват, че това не решава най-големите проблеми, като например замърсяване с пестициди и нарушаване на трудовото законодателство.

Искания

Oxfam настоява германските вериги супермаркети да докажат своята екологична и социална отговорност. Това включва осигуряване на хуманни условия на труд, устойчиви земеделски методи и плащане на справедливи цени на доставчиците. Политиците също са съпричастни към тази отговорност. Германското правителство трябва да обвърже фирмите да спазват човешките и трудови закони и в държавите на техните доставчици и да се въведе набор от „задължения за надлежна проверка за правата на човека“. Правителствата на Коста Рика и Еквадор трябва да прилагат стриктно спазване на законите в областта на заетостта и екологията в доходоносните отрасли за износ. Потребителите трябва да дават приоритет на справедливо произведени тропически плодове и да настояват компаниите да станат по-прозрачни и спазват трудовото законодателство като основа за техния бизнес.

Пълният текст на изследването прочетете:
на английски тук
на немски тук

Ние и IUF вярваме, че опазването на околната среда и здравето и безопасността на потребителите започва със защитата на работниците плантациите, които са най-силно изложени на опасни въздействия. Епидемиологични изследвания са показали положителна корелация между експозицията на глифозат и неходжкинов лимфом, и че излагането на въздействието на глифозат е свързано с висок риск от кожен меланом. Този риск се увеличава при продължителна работа на слънце, което е типично за работниците в плантациите за тропически плодове.
Ние работим със синдикатите на селскостопанските работници в тропическите страни. Те водят ежедневна битка за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд – особено за намаляване на излагането на токсични пестициди. Удължаването на използването на глифозат от ЕС ще направи още по-трудно ограничаването и забраната му в страни извън ЕС.

Ние ви призоваваме в предстоящия вот относно употребата на глифозат на 18 или 19 май да се противопоставите на предложението на ЕК за удължаване употребата му без ограничения за нови 10 години и настояваме за зачитане и прилагане на препоръките на Европейския парламент, и по-специално :
• предприемане на независимо изследване за канцерогенните и ендокринни разрушителни свойства на глифозат;
• публикуване на всички научни доказателства, на базата на които Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) основава своята положителна класификация на глифозат;
• отхвърляне на всички непрофесионални употреби на глифозат;
• забрана на приложението на глифозат в близост до обществени паркове, детски площадки и градини;
• разработване на обучение и ръководство за професионалисти и поставяне на строги ограничения за използването преди реколтата на продукти, съдържащи глифозат.
През 2013 г. беше възможно да се наложи двугодишен мораториум върху избрани неоникотиноиди, за да се оцени допълнително тяхната токсичност за пчели и дивите опрашители. Ние вярваме, че в интерес на защита на човешкото здраве, мораториум върху глифозат употреба трябва да бъде продължено през май т.г.