Какъв е опитът на работниците, които отглеждат и берат нашите банани?
Работниците в банановите плантации в някои държави като Доминиканската Република и Коста Рика, са мигрантибез почти никакви трудови и социални права. Много от тях са наети чрез посреднически фирми, което прави труда им още по-евтин, гъвкав и ограничава организирането им в синдикати.
Жените работнички са особено уязвими, често работят по 14 часа на ден без заплащане на извънредния труд, без право да се организират в синдикат и без спазване на трудовите им права. Често са уволнявани при бременност, нямат право на отпуск преди и след раждане, често са изложени на сексуален тормоз на работното място. Жените работнички в държави като Еквадор и Коста Рика са едва 13% от заетите и се считани за „скъпи и рискови” работници.
Степента на членуване в синдикат в държавите-производителки и износителки на банани е ниска. Това се дължи на широко разпространените анти-синдикални тактики, прилагани от националните и мултинационалните компании. В Гватемала работниците в банановите плантации работят при особено лоши условия и синдикалистите често са дискриминирани, изложени на насилие и дори убийства. В Коста Рика банановите компании са създали синдикат и по този начин възпрепятстват дейността на легитимните синдикати.
Националните и международни трудови права, като правото за членуване в независим синдикат редовно се нарушават в цялата промишленост, независимо че правителствата са подписали закони или ратифицирали международни актове. Нова тенденция от последните години е „приватизацията” на трудовите стандарти чрез сертифициране на банановите плантации.
За постигане на същинско подобряване на условията на труд за работниците е необходимо признаване на правото им на организиране, на колективно трудово договаряне и на трайно спазване на основните им трудови права.
Производството на банани може да бъди истинска катастрофа за околната среда – знаете ли защо?
Повечето от бананите, внесени в Европа, се отглеждат в големи плантации в Латинска Америка и напоследък в Африка. Интензивните методи на производство увеличават производителността , но причиняват сериозни щети на околната среда:
Бананите в плантациите са моно култура, т.е отглеждат се само банани. 97% от световната търговия с банани е от сорта Cavendish. Тази липса на генетична разновидност ги прави особено податливи на вредители, спори и болести и поради това се използват големи количества инсектициди и пестициди. Поради развиването на резистентност се налага използването на все по-силни и вредни пестициди. В някои плантации разходите за агро-химикали са повече, отколкото за възнаграждения за труд. Торовете и пестицидите замърсяват водата, което води до измиране на риби и друга водна фауна, включително коралови рифове. Безотговорното складиране на химикали се просмуква в почвата и водата. Замърсената вода се използва за пиене, готвене и миене.
По подобен начин и производството на ананаси е в моно културни плантации собственост на малък брой национални и мултинационални компании. В тях се използват 10 до 15 пъти повече хербициди, отколкото при други растения. Особено катастрофално е използването на токсични пестициди в близост до тропическите гори, където силни дъждове отмиват отровите в близките реки и източници на вода за общини, които не са в непосредствена близост до плантациите.
Агро химикалите се разпръскват ръчно или от въздуха. Предполага се, че при пръскане от въздуха, 85% от химикалите попадат върху растенията, а заедно с това и върху целия район, включително работниците, домовете им, храната им. Редовно се нарушава забраната със закон работници да са на плантацията по време на пръскане. Многобройни и добре документирани са случаите на нанесени вреди върху здравето на работниците в плантациите и на местните жители от употребата на химикали – от депресии и дихателни проблеми до ракови заболявания, аборти и деформации у бебетата.